Созопол (гръцки:ΣΟΣΩΠΟΛΗ) е град в Югоизточна България на Черно море. Намира се в област Бургас и е административен център на община Созопол. Един от най-популярните курорти в България. Созопол е разположен на българското черноморско крайбрежие, на 35 км южно от Бургас. Центърът му (Старият град) се намира на малък полуостров. В близост до него е остров Свети Иван. Созопол е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: печат има в Археологическия музей. През септември 1974 г. Старият град на Созопол е обявен за музей. Около 180 жилищни сгради от средата на XVIII и началото на ХІХ в. оформят облика на резервата. Като типично българска, градена от камък и дърво, созополската къща се родее с къщите от старопланинския и странджанския регион: “Къща на Мариета Стефанова”, “Къща на Креаноолу”, “Къща на Тодор Загоров”, “Къща на Куртиди”, “Къща на Димитри Ласкаридис” и други. Усамотен планински рид, опасващ като дъга полетата и ниските хълмове около Созопол. Още през ХІІІ – ХІІ в. пр. Хр. траките изграждат (от ломен камък без спойка) отбранителна линия, състояща се от крепости по почти всички високи върхове на рида. Най-интересни са крепостите на връх Атия, вр. Бакърлъка (ок. 4 дка площ на най-високото място, 376 м), „Лободово кале“ (ок. 1,5 дка) и „Малкото кале“ (ок. 4 дка, единствената, където са проведени редовни археологически разкопки – 1973-1977 г. в рамките на програмата “Странджа–Сакар”. По височините на Меден рид и хълмовете около крайбрежието са разположени множество могили – следи от погребалните ритуали на траките. В миналото общият им брой е бил около 1500. До днес са оцелели по-малко, като някои от тях са археологически проучени. Интересът към старините на Созопол датира още от средата на ХІХ век. Изследователите насочват усилията си предимно към проучване на некрополите и материалите, откривани в тях. Днес по-известните некрополи на античната Аполония Понтика са тези в Морската градина и местностите “Харманите”, “Буджака” (частични спасителни археологически разкопки) и “Калфата” (тук ежегодно се провеждат археологически разкопки от българо-френски екип). Средновековен Созопол е ограден с крепостна стена и кули, строени по времето на император Анастасий, ок. 511 година. Те са използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани. Днес от защитните съоръжения са запазени значителни фрагменти, достигащи височина до 3–4 метра. Островът е природен и археологически резерват, поставен под закрила на държавата с постановление. Той е най-големият от петте острова по българския черноморски бряг (660 дка) и е неразделна част от живота на антична Аполония и средновековен Созопол. В непосредствена близост до града са няколко къмпинга: „Градина“, „Златна рибка“, „Каваци“, „Веселие“ и „Смокиня“. Последните три имат обща брегова ивица, която е и един от най-големите нудистки плажове в България. Созопол е обичайно място за среща на българските музиканти и интелектуалци.